Неспирната песен на Левски за свобода честваме днес
Отбелязваме 153 години от гибелта на Васил Левски
" Приятелят ми Левски, с който живеем е нечут темперамент, когато ние се намираме в най-критическо състояние, то той и тогава е подобен радостен, както и когато се намира в най-хубаво състояние. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се радостни. Вечер додето ще легнем, той пее; заран щом си отвори очите отново пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички премеждия. Приятно е човек да живее с сходни персони ”., споделя Ботев усещанията си за Левски в писмо до
Васил Левски се ражда на 6 юли 1837 година в Карлово с името Васил Иванов Кунчев. Остава без татко едвам на 14 години. Учи в Карлово и Стара Загора, приема отшелнически ранг под името Игнатий и служи като дякон.
Но нещо по-силно от вярата в бога - кара този човек със ярко бъдеще в духовното дело да се захване с революционна активност.
Вместо служене на бога избира революционния път под въздействие на Георги Раковски и концепциите за национално избавление. През 1862 година се включва в Първата българска легия в Белград. Там получава прозвището Левски.
Според легендата по време на военни извършения той прави „ левски скок “ и по този начин получава своя прякор. Тук Левски реализира контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си военен опит, сражавайки се безстрашно с турските елементи. След разтурянето на легията той се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година за малко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив, поради присъединяване в легията, само че след покровителство на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 година за малко посещава класното учебно заведение на Йоаким Груев. Любознателността е съществена линия в характера на Левски, само че разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните хрумвания.
По това време той разпростира мощна пропагандна активност, която оказва мощно въздействие върху българската юноша. През 1861 година, като разследване на икономическа рецесия в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настава оживление. Стоил Попов от Калофер и Левски поставят едни от първите старания за вдигане народа на битка. По това време българското общество е извънредно импровизирано за протест, заради което и първият революционен опит на Дякона е несполучлив.
След разтурянето на легията взе участие в четнически акции, само че стига до извода, че външните чети не могат да донесат трайна независимост. Насочва напъните си към създаване на вътрешна революционна мрежа.
От 1864 година до началото на 1867 година в разнообразни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска активност. Той учи децата на четмо и писмо, споделя им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и постоянно изнася уроците си измежду природата. Наред с даскалската си активност той развива революционна агитация и приготвя локални дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година отпътува за Румъния, където по рекомендация на Раковски е определен за байрактар в четата на Панайот Хитов.
В Белград укрепва познанствата си от Първа легия и се среща с нови революционери, измежду които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията сръбското държавно управление стартира да се държи извънредно враждебно с легионерите и в последна сметка и Втора легия е разтурена. Поведението на тамошните управляващи трансформира революционния светоглед на Левски вечно. Той осъзнава, че всяка помощ, обезпечена от непознато държавно управление, никога не е безкористна. Досега Апостола се е съгласявал с теорията на Раковски, че протестът би трябвало да бъде реализиран посредством намесата на чети, навлизащи в България от чужбина.
Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният крах и първите му революционни стъпки още през 1861 година подсказват на Левски, че погледът на революционерите би трябвало да се насочи към вътрешността на страната. Само построяването на постоянна комитетска мрежа в границите на Османската империя би могло да приготви народа за въстание. Тази тактика, въпреки и в началото мъчно наложена от Апостола, е възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до Вътрешна македонска революционна организация. През февруари-март 1868 година Дякона би трябвало да отсрочи проектите си заради тежка интервенция, от която мъчно се възвръща.
Укрепил здравето си, Левски отпътува за Румъния поради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското държавно управление. През август 1868 година отива в Букурещ и се свързва с „ Българско общество “, което обезпечава и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Предполага се, че през есента на същата година двамата великани на българското революционно придвижване – Васил Левски и Христо Ботев се срещат и заживяват дружно при извънредно тежки условия в изоставена мелница край Букурещ.
Между 1869 и 1872 година извършва своето виждане и основава Вътрешната революционна организация
Изгражда комитети в десетки градове и села. Подготвя програмен документ „ Нареда до служащите за освобождението на българския народ “, в който залага концепцията за независима българска република, тъждество пред закона и присъединяване на всички публични пластове в битката, цитиурано bulgarianhistory
Прелом настава след обира на турската поща при Арабаконак на 22 септември 1872 година, проведен от Димитър Общи макар възбраната на Левски. След залавянето си Общи разкрива детайлности за организацията. Османските управляващи стартират всеобщи арести.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче край Ловеч.
Откаран е в София, където е изправен пред съд.
По време на процеса поема цялата отговорност върху себе си и не издава съидейниците си. Осъден е на гибел.
На 6 февруари 1873 година по остарял жанр, 18 февруари по нов жанр, Васил Левски е обесен в покрайнините на София на мястото, където през днешния ден се издига неговият монумент.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче край Ловеч.
Същността на гибелта му се крие в това, че той умишлено жертва живота си, с цел да резервира организацията и хората в нея. До последния миг пази концепцията за независима българска страна, построена върху правда, пълноправие и национално присъединяване. Смъртта му не приключва делото му, анНапротив, тя трансформира концепцията за вътрешна организация и независима битка в основа на идващите стадии от националноосвободителното придвижване.
Несломимия дох, честваме и през днешния ден в цяла България в памет на Апостола на Свободата.
" Приятелят ми Левски, с който живеем е нечут темперамент, когато ние се намираме в най-критическо състояние, то той и тогава е подобен радостен, както и когато се намира в най-хубаво състояние. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се радостни. Вечер додето ще легнем, той пее; заран щом си отвори очите отново пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички премеждия. Приятно е човек да живее с сходни персони ”., споделя Ботев усещанията си за Левски в писмо до
Васил Левски се ражда на 6 юли 1837 година в Карлово с името Васил Иванов Кунчев. Остава без татко едвам на 14 години. Учи в Карлово и Стара Загора, приема отшелнически ранг под името Игнатий и служи като дякон.
Но нещо по-силно от вярата в бога - кара този човек със ярко бъдеще в духовното дело да се захване с революционна активност.
Вместо служене на бога избира революционния път под въздействие на Георги Раковски и концепциите за национално избавление. През 1862 година се включва в Първата българска легия в Белград. Там получава прозвището Левски.
Според легендата по време на военни извършения той прави „ левски скок “ и по този начин получава своя прякор. Тук Левски реализира контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си военен опит, сражавайки се безстрашно с турските елементи. След разтурянето на легията той се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година за малко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив, поради присъединяване в легията, само че след покровителство на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 година за малко посещава класното учебно заведение на Йоаким Груев. Любознателността е съществена линия в характера на Левски, само че разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните хрумвания.
По това време той разпростира мощна пропагандна активност, която оказва мощно въздействие върху българската юноша. През 1861 година, като разследване на икономическа рецесия в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настава оживление. Стоил Попов от Калофер и Левски поставят едни от първите старания за вдигане народа на битка. По това време българското общество е извънредно импровизирано за протест, заради което и първият революционен опит на Дякона е несполучлив.
След разтурянето на легията взе участие в четнически акции, само че стига до извода, че външните чети не могат да донесат трайна независимост. Насочва напъните си към създаване на вътрешна революционна мрежа.
От 1864 година до началото на 1867 година в разнообразни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска активност. Той учи децата на четмо и писмо, споделя им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и постоянно изнася уроците си измежду природата. Наред с даскалската си активност той развива революционна агитация и приготвя локални дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година отпътува за Румъния, където по рекомендация на Раковски е определен за байрактар в четата на Панайот Хитов.
В Белград укрепва познанствата си от Първа легия и се среща с нови революционери, измежду които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията сръбското държавно управление стартира да се държи извънредно враждебно с легионерите и в последна сметка и Втора легия е разтурена. Поведението на тамошните управляващи трансформира революционния светоглед на Левски вечно. Той осъзнава, че всяка помощ, обезпечена от непознато държавно управление, никога не е безкористна. Досега Апостола се е съгласявал с теорията на Раковски, че протестът би трябвало да бъде реализиран посредством намесата на чети, навлизащи в България от чужбина.
Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният крах и първите му революционни стъпки още през 1861 година подсказват на Левски, че погледът на революционерите би трябвало да се насочи към вътрешността на страната. Само построяването на постоянна комитетска мрежа в границите на Османската империя би могло да приготви народа за въстание. Тази тактика, въпреки и в началото мъчно наложена от Апостола, е възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до Вътрешна македонска революционна организация. През февруари-март 1868 година Дякона би трябвало да отсрочи проектите си заради тежка интервенция, от която мъчно се възвръща.
Укрепил здравето си, Левски отпътува за Румъния поради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското държавно управление. През август 1868 година отива в Букурещ и се свързва с „ Българско общество “, което обезпечава и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Предполага се, че през есента на същата година двамата великани на българското революционно придвижване – Васил Левски и Христо Ботев се срещат и заживяват дружно при извънредно тежки условия в изоставена мелница край Букурещ.
Между 1869 и 1872 година извършва своето виждане и основава Вътрешната революционна организация Изгражда комитети в десетки градове и села. Подготвя програмен документ „ Нареда до служащите за освобождението на българския народ “, в който залага концепцията за независима българска република, тъждество пред закона и присъединяване на всички публични пластове в битката, цитиурано bulgarianhistory
Прелом настава след обира на турската поща при Арабаконак на 22 септември 1872 година, проведен от Димитър Общи макар възбраната на Левски. След залавянето си Общи разкрива детайлности за организацията. Османските управляващи стартират всеобщи арести.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче край Ловеч.
Откаран е в София, където е изправен пред съд. По време на процеса поема цялата отговорност върху себе си и не издава съидейниците си. Осъден е на гибел.
На 6 февруари 1873 година по остарял жанр, 18 февруари по нов жанр, Васил Левски е обесен в покрайнините на София на мястото, където през днешния ден се издига неговият монумент.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче край Ловеч. Същността на гибелта му се крие в това, че той умишлено жертва живота си, с цел да резервира организацията и хората в нея. До последния миг пази концепцията за независима българска страна, построена върху правда, пълноправие и национално присъединяване. Смъртта му не приключва делото му, анНапротив, тя трансформира концепцията за вътрешна организация и независима битка в основа на идващите стадии от националноосвободителното придвижване.
Несломимия дох, честваме и през днешния ден в цяла България в памет на Апостола на Свободата.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ